Повече от седмица под земята в Харков - 11 520 минути семейството на режисьора Борис Шустерман се укрива в специално убежище от руските ракети.
Живеят в бомбоубежище, което не може да разкрие къде се намира. Непрекъснатите атаки по въздух ги принуждават да вземат тежкото решение да напуснат роднатата Украйна, за да защитят най-малките, своите внуци.
Режисьорът споделя за Actualno.com, че шестгодишният му внук не разбира войната и за щастие - не я е виждал. По време на една от първите въздушни атаки детето казва на майка си – мамо, не искам да умра млад в неделя.
Пътуват 4 дни. 96 часа по несигурни пътища. Мъчителни 1500 километра, през които на 8-членното семейство често му се налага да импровизира в решенията кой е най-безопасният маршрут. Събират целия си живот в няколко малки чанти с най-важното… и тръгват през няколко граници към България, до Враца.
Шустерман споделя, че жените на неговата възраст, които са самотни, не са могли да ги вземат с тях, защото е нямало как да се съберат в колата.
"Едната жена седи сега със счупени прозорц. И тя самичката седи в апартамента с потрошени прозорци (...). И ние тука треперим за тях. Те се радват за нас, а ние треперим за тях, какво ще се случи с тях."
Войната продължава, а украинците си обещават, че когато всичко свърши ще изградят отново животът в Харков от руините.
Цялата история на бягството от Харков до Враца може да видите в репортажа:
РАЗКАЗ ОТ ХАРКОВ: МАМО, НЕ ИСКАМ ДА УМРА МЛАД В НЕДЕЛЯ (ВИДЕО)